София
София е столицата на България и един от най-големите градове на Балканския полуостров с население около 1250000 жители.
Градът е разположен на височина повече от 500 м над морското равнище в Софийската котловина, която от всички страни е обкръжена от планини. Най-високата от тях – Витоша е превърната в огромен парк – любимо място за отдих на софиянци. До върха на планината (Черни връх — 2290 м.) може да се стигне с въжена линия. През зимата можете да се пързаляте със ски, а през лятото да ходите на екскурзия. Едно от най-красивите места на Витоша е каменната река от циклопически скали – Златните мостове. В подножието на Витоша, в околностите на София, в Бояна – в бившата резиденция на несменяемия ръководител на социалистическа България Тодор Живков, е разположен Националният исторически музей. Сред най-известните експонати са златните и сребърните тракийски съкровища. Пак там, в Бояна, се намира паметникът на средновековното изкуство – църквата Св. Панталеймон с уникални фрески, създадени през 1259 г.
София е втората по древност (след Атина) европейска столица. Хората са живяли тук още от средата на ІІІ хил. пр. Хр. През І хил. пр. Хр обитаващото тук тракийско племе серди основава град близо до горещия минерален извор, който съществува и до днес и го наричаг Сердика. Там, където се намира центърът на антична София сега се издига църквата Св. Неделя, построена през XIX век върху основите на по-стари постройки .
От римско време е запазена базиликата Св. София – по името на този храм столицата е получила своето съвременно название.
През V в. градът е разрушен от хуните. При византийския император Юстиниан градът е възстановен и обграден с крепостни стени. През 809 г. българският хан Крум завзема Сердика и тя започва да се нарича Средец. През периода на византийското господство градът получава ново наименование – Триадица. Днешното име на българската столица – София – за пръв път се среща в дарствена грамота, изпратена от цар Шишман до Драгалевския манастир през 1382 г.
През епохата на Средновековието тук са били и печенеги, и сърби, и унгарци, и рицари кръстоносци на император Фридрих І Барбароса. През 1096 г. по време на първия кръстоносен поход, предвождан от граф Тулузки, рицарите превръщат София в свой военен лагер.
В следващите векове, по време на Османското робство, София си остава един от големите търговски центрове на страната. През турско време в София са построени 15 големи джамии, но от тях са останали само три, като едва една от тях се е запазила до днес в първоначалния си вид – Баня-баши джамия (до ЦУМ). В Буюк-джамия сега се намира Археологическият музей, а бившата джамия на Мехмед паша, или Черната джамия, е преустроена в църква.
В резултат на руско-турската война през 1877-1878 г. България е освободена от турско робство. На 4 януари 1878 г. руската армия влиза в София. След две години Учредителното народно събрание във Велико Търново обявява София за столица на България.
В центъра на София, на площад “Народно събрание” срещу сградата на българския парламент се издига паметник на руския император Александър ІІ – Цар Освободител. До този площад се намира най-известният храм на София – катедралата “Александър Невски”, издигната в памет на руските войници и офицери, загинали в боевете за освобождението на България. Храмът е построен по проект на руския архитект А.Н. Померанцев (най-известно от построените от него московски здания е ГУМ). Строителството е продължило осем години (завършено е през 1912 г.) главно със средства от волни пожертвования. В криптата на катедралата е изложена прекрасна колекция от византийски и български иконописи. Още един храм, посветен на руските воини-освободители е църквата “Св. Николай” или както често я наричат Руската църква.
Девизът на града е “Расте, но не старее!” – и наистина в последните години София нараства по територия, а броят на жителите й постоянно се увеличава. В столицата кипи трескаво строителство, появяват се множество скъпи хотели, казина, развлекателни центрове и кина.