Варна
Град Варна (около 350 000 жители) е третият по големина (след София и Пловдив) град на България, икономически, културен и туристически център.
Варна е древен град. По тези места са обитавали още праисторически хора. Тук са намерени останки от епохата на палеолита и неолита. Именно във Варненския некропол е открито най-старото в света злато, датирано от 4000 г. пр. Хр. Съкровището се състои от 2000 предмета, които са изложени в експозицията на Варненския археологически музей.
Първото селище по тукашните места – Одесос, е основано през 6 в. пр.Хр. от млади и енергични гърци-колонизатори от град Милета. По време на тривековното римско господство Одесос става един от най-значителните търговски центрове на империята. Останки от римски терми ( 2-4 в сл. Хр.) са една от основните забележителности на града. За съжаление от мраморната облицовка и богатата украса на термите до наши дни не се е запазило нищо.
По време на византийското господство градът остава на високо равнище на развитие. Строителснтвото на църкви и манастири доказва, че Одесос е един от първите градове на провинция Мизия, приели християнската религия.
Наименованието “Варна” за първи път се появява през 4 век и несъмнено има славяски произход. Предполага се, че славяните, населяващи брега на река Провадия, я наричали Врана (Черна врана). Името на реката пренесли на града.
От 681 г. Варна вече влиза в границите на Първото бъллгарско царство, основано от хан Аспарух. От всички черноморски градове, Варна първа пада под турско иго през 1393 г. В продължение на пет века укрепленията на града играят важна роля в отбранителната система на Османската империя и противостоят на вражеските войски. Подстрекаван от папа Инокентий ІV, полският и унгарски крал Владислав ІІІ през 1443 г. предприема поход срещу турците, който завършва с поражение за християните. Кралят е убит по време на сражение край Варна, неговата 20-хилядна армия побягва, а целият й обоз попада в ръцете на турците. Една от централните улици на Варна сега носи името Владислав Варненчик.
През ХVІІІ и ХІХ в. Варна се превръща в оживен пристанищен и търговски център. През 1840 в града се откриват много консулски служби – на Англия, Франция, Белгия, Русия и др. След освобождението от турско иго (1878 г.) търговията започва да се развива още по-интензивно, което е свързано със строителството на пристанище (1906 г.).
Днес Варна е голям културен център. Ежегодно тук се провежда фестивалът “Варненско лято”, който събира хиляди артисти от цял свят.
Разходката из Варна е приятно развлечение за туристите, на които им е омръзнал плажът. В центъра на града, на площад “Св.св.Кирил и Методий” се намира катедралният храм “Успение Богородично”. Той е построен в края на ХІХ век, а фреските му са изографисани едва след Втората световна война. Особено силно впечатление оставя храмът по време на празниците и почивните дни, когато в него пее известният в страната мъжки хор. Между часовниковата кула, издигната през 1880 година, и необароковото здание на операта, в което се намира и драматичния театър има малък пазар. Тук се продават сувенири, картини, резбарски изделия, накити, кожени изделия.
Центърът на Варна е пешеходна зона. Главната улица в центъра – “Княз Борис І” е основната търговска улица на града. Тя съединява катедралния храм с хотел “Черно море” и централния вход на Морската градина. Тази огромна градина, с площ от около 800 дка, се простира покрай морския бряг. На територията й се намират Делфинариума, Аквариума, Лунапарк, Зоопарк, Планетариум и Терариум.